[{"content":"Проектът е насочен към изследване на зараждането и развитието на царската идеология в Древен Египет и нейните културни и материални отражения в Древна Тракия и културите от Източното Средиземноморие. Чрез интердисциплинарен подход, включващ археология, епиграфика, лингвистика, теренни проучвани и анализ на писмени и материални източници, се цели проследяване на идеята за божествения владетел – основен стълб на египетската цивилизация – и влиянието ѝ върху съседните култури.\nЕдин от акцентите на проекта е върху теренните проучвания в Египет – храмове и гробници от Старото и Новото царство, които дават ключова информация за утвърждаването на владетелския култ. По отношения на Тракия ще бъдат анализирани археологически находки от последните две десетилетия в българските земи, които свидетелстват за формиране на елити и сложни социални структури още от III хил. пр. Хр. Специално внимание ще бъде отделено на артефакти от благородни метали, свидетелстващи за владетелски прослойки, които могат да допринесат за установяване на търговски и културни връзки между Тракия, Египет и Източното Средиземноморие. Ще бъдат заснети ключови елементи от знакови археологически паметници като мегалитните обекти от Брезово, скалните структури на „Беланташ“ и тракийското скално светилище „Семерчето“. Проучването ще обхване и сравнителен анализ на архитектурни и декоративни програми на царските гробници, религиозни представи и художествени практики, за да бъдат проследени паралели и взаимни влияния. Резултатите ще бъдат обобщени след установяване на единна методология и терминология, което ще допринесе за по-цялостно и съпоставимо изследване на древните култури.\nПроектът предвижда публикуване на научните резултати в международно видими издания, организиране на национална конференция и създаване на сводно двуезично (българо-английско) издание с минимален брой 7 публикации по темата. Като част от проекта ще бъдат организирани редица събития с образователен характер като публични лекции, открити уроци и изложби, които ще допринесат за борбата с лъженауката в тези научни сфери. Реализацията на проекта ще допринесе за утвърждаване на българската египтология на международната научна сцена, като същевременно ще допринесе за по-дълбокото разбиране на културните процеси, оформили основите на съвременната европейска цивилизация.\nОбобщение на целите на проекта Проектът има за цел да изследва в дълбочина генезиса и развитието на царската идеология в Древен Египет, нейното културно отражение в Тракия и по-широкия регион на Източното Средиземноморие, както и да допринесе за утвърждаването на българската наука в областта на египтологията и тракологията. Чрез интегриране на резултатите от различни дисциплини – археология, епиграфика, лингвистика, история на изкуството и археометрия – ще се постигне комплексно и обективно разбиране за процесите, довели до формирането на владетелски елити и идеологически модели в древността.\nЗа постигане на тази цел са заложени следните конкретни и измерими задачи:\nСъздаване на база данни от писмени и материални извори, археологически паметници и научна литература, включително най-новите публикации, свързани с царската идеология в Египет, Тракия и Източното Средиземноморие. Идентифициране и документиране на археологически находки от територията на Тракия, свързани с владетелския елит, и извършване на специализирани археометрични анализи (химически, рентгенови, металографски и др.) и 3D заснемане на метални предмети, за които има данни за паралели с аналогични обекти от Египет и региона. Провеждане на теренни изследвания в Египет и България, с акцент върху ключови паметници – като слънчевите храмове в Абу Роаш и Абу Гораб и тракийски владетелски гробници – с цел заснемане и анализ на елементи, свързани с представата за царя и владетелския култ. Сравнителен анализ на архитектурни и декоративни програми на царски гробници в Египет и Тракия за проследяване на културни влияния и сходни идеологически принципи. Превод и анализ на древноегипетски текстове и епиграфски паметници, както и антични извори за Тракия, с цел изясняване на религиозни, политически и културни аспекти на владетелската власт. Обобщаване на резултатите от всички изследвания в единна методологична рамка, позволяваща интегрирането на данни от различни дисциплини и ясно дефиниране на културните връзки и посоките на влияние между Египет, Тракия и Източното Средиземноморие. Популяризиране на научните постижения чрез организиране на национална конференция и публикуване на минимум 10 научни изследвания, от които 7 в специализирано сводно англоезично издание, достъпно в рамките на принципите на отворената наука. Изпълнението на тези задачи ще позволи извеждането на нови, научно обосновани изводи за механизмите на формиране и разпространение на царската идеология, която е сред структуроопределящите елементи на древните цивилизации. Получените резултати ще хвърлят светлина върху културните взаимодействия, оказали влияние върху развитието на Тракия и българските земи и ще разкрият тяхната роля в изграждането на основите на съвременната европейска цивилизация.\nПроектът има и важно значение в контекста на утвърждаването на българската египтология като видим и уважаван партньор в международните научни мрежи. Египтологията, с дълбоки традиции и глобален престиж, ще бъде поставена в центъра на едно изследване, което ще съчетае оригинални теренни проучвания, аналитични методи и висока публикационна активност.\nОсвен това, проектът ще даде възможност за противодействие на лъженауката, която често подменя обективната истина с псевдонаучни спекулации, особено по отношение на Древен Египет и Тракия. Чрез представяне на научно обосновани резултати пред академичната общност и широката публика, ще се утвърждават научните стандарти и ще се насърчава критичното мислене. По този начин проектът ще има не само изследователска, но и образователна и културна мисия, с дълготрайно въздействие върху българската и международната хуманитаристика.\nВижте още:\nЗа повече информация относно членовете на екипа и техните научни профили, моля посетете Екип на проекта\n","permalink":"https://royal-ideology-antiquity.netlify.app/pages/about-us/","summary":"\u003cimg src=\"project.jpg\" alt=\"Проектът\"\u003e\u003cp\u003eПроектът е насочен към изследване на зараждането и развитието на царската идеология в Древен Египет и нейните културни и материални отражения в Древна Тракия и културите от Източното Средиземноморие. Чрез интердисциплинарен подход, включващ археология, епиграфика, лингвистика, теренни проучвани и анализ на писмени и материални източници, се цели проследяване на идеята за божествения владетел – основен стълб на египетската цивилизация – и влиянието ѝ върху съседните култури.\u003c/p\u003e\n\u003cp\u003eЕдин от акцентите на проекта е върху теренните проучвания в Египет – храмове и гробници от Старото и Новото царство, които дават ключова информация за утвърждаването на владетелския култ. По отношения на Тракия ще бъдат анализирани археологически находки от последните две десетилетия в българските земи, които свидетелстват за формиране на елити и сложни социални структури още от III хил. пр. Хр. Специално внимание ще бъде отделено на артефакти от благородни метали, свидетелстващи за владетелски прослойки, които могат да допринесат за установяване на търговски и културни връзки между Тракия, Египет и Източното Средиземноморие. Ще бъдат заснети ключови елементи от знакови археологически паметници като мегалитните обекти от Брезово, скалните структури на „Беланташ“ и тракийското скално светилище „Семерчето“. Проучването ще обхване и сравнителен анализ на архитектурни и декоративни програми на царските гробници, религиозни представи и художествени практики, за да бъдат проследени паралели и взаимни влияния. Резултатите ще бъдат обобщени след установяване на единна методология и терминология, което ще допринесе за по-цялостно и съпоставимо изследване на древните култури.\u003c/p\u003e","title":"За проекта"},{"content":"доц. д-р Емил Бузов Ръководител на проекта е доц. д-р Емил Бузов - учен с богат опит и научна компетентност в областта на египтологията, автор на множество публикации – статии и монографии. Докторската му дисертация е на тема \u0026ldquo;Древноегипетската дидактична литература ІІІ – ІІ хилядолетие пр. Хр.\u0026rdquo;, а хабилитацията му е свързана с изследване на ежедневния живот в Древен Египет. Има повече от 20 години преподавателски опит в НБУ, води учебни занятия в СУ “Св. Климент Охридски” като хоноруван преподавател. Дългогодишен директор на Бакалавърска програма “Египтология” и магистърска програма “Древен Египет в класическата епоха”. Секретар е на списание “The Journal of Egyptological Studies”, което излиза от 2005 г. Взима участие в археологически разкопки в страната, както и в първата и единствена до момента българска археологическа мисия в Египет - зам. ръководител е на разкопките на Българския институт по египтология към НБУ в Тиванска гробница ТТ 263, които се провеждат от 2012 г. Акцент на изследванията му са древноегипетските дидактични текстове, развитието на военното дело, история на Старо, Средно и Ново царство в Египет.\nПрофил в Academia.edu: Емил Бузов\nдоц. д-р Майя Василева Доц. д-р ст.н.с. Майя Василева, член на научния колектив на проекта, е водещ български експерт в областта на хититите и културите на територията на Мала Азия през II-I хил. пр. Хр. Дисертацията ѝ към Института по тракология при БАН е на тема “Тракия и Фригия: Балкано-анатолийски паралели до 6 в. пр. н. е. включително” и е тясно свързана с темата на проекта. Хабилитационният ѝ труд на тема: „Цар Мидас между Европа и Азия”. В академичната ѝ кариера се открояват дългогодишен академичен опит в Института по тракология в БАН, специализации в чужбина, включително в колежа “Св. Джон” в Оксфорд, в отдела за изкуство на Близкия Изток в музея “Метрополитън” в Ню Йорк и в Американския изследователски институт в Турция, наред с други. Дългогодишен хоноруван преподавател е в СУ и НБУ. От 2010 година е доцент в НБУ. Автор е на множество публикации, свързани с темата. Доц. Василева е един от водещите специалисти в експертната ѝ област и участието ѝ в проекта е от изключително значение за изследването на пътищата на влияние в Източното Средиземноморие и Близкия Изток в древността. Нейният принос е свързан и с изследването на културните връзки между Балканите и Анадола, като чрез нея проектът ще получи достъп до уникални научни перспективи върху контактите между тези региони.\nПрофил в Academia.edu: Майя Василева\nгл. ас. д-р Борислав Бориславов Гл. ас. д-р Борислав Бориславов (НАИМ-БАН), член на научния ни колектив, е археолог с изключително богат теренен опит като научен ръководител на редица знакови археологически обекти. Утвърден специалист по бронзова и ранножелязна епоха с изразен интерес към култови практики, светилища и некрополи. Сензационните открития в некропола до с. Изворово, Харманли, довели до голям международен интерес, доказват съществуването на елит, който има владетелски, икономически и религиозни функции още през Средната бронзова епоха (началото на II хил. пр. Хр.). Д-р Бориславов има над 20 години преподавателски опит в СУ „Св. Климент Охридски“ и НБУ. Бил е ръководител на проект по ФАР за трансгранично сътрудничество и културен туризъм – „По стъпките на тракийските богове“. Ролята му в настоящия проект е ключова по отношение на теренните дейности на територията на България, както и във връзка с изследването на артефакти, свързани с едни от най-ранните данни за владетелски елити на територията на Тракия.\nас. д-р Йордан Чобанов Ас. д-р Йордан Чобанов, член на научния колектив, има защитена дисертация на тема “Песните на арфиста в контекста на египетската литературна традиция (II хил. пр.Хр. – средата на I хил. пр. Хр.)\u0026quot; и публикувана монография “Красноречивият жител на оазиса. Текстове от Древен Египет II”. Преподавател е в НБУ и взима участие в разкопките на Българския институт по египтология към НБУ в Египет в Тиванска гробница ТТ 263. Научните му компетенции са в областта на египтологията, древноегипетската литература, древноегипетските заупокойни практики и ритуали, заупокойните и литургични текстове, неизменна част от царската идеология.\nПрофил в Academia.edu: Йордан Чобанов\nд-р Светла Илиева Д-р Светла Илиева защитава магистърска теза по египтология на тема “Рубрики в Текстове на саркофазите и Книга на мъртвите” и дисертация на тема “Ритуални практики в погребалната литература на Древен Египет”. Участник е в мисията на Българския институт по египтология към НБУ в Египет и е част от екипа на разкопките в Тиванска гробница ТТ 263. Нейната научна компетентност в сферата на древноегипетските погребални текстове ще допринесе за изследванията в областта на царския култ и съпътстващите го ритуали - важен аспект от царската идеология в Древен Египет. Д-р Илиева притежава и магистърска степен по археология, взима участие в множество разкопки на археологически обекти на територията на Тракия, в т.ч. при с. Изворово, м. Лилово, скалните светилища “Беланташ” и “Семерчето”, които са включени в настоящото изследване.\nПрофил в Academia.edu: Светла Илиева\n","permalink":"https://royal-ideology-antiquity.netlify.app/pages/team/","summary":"\u003ch2 id=\"доц-д-р-емил-бузов\"\u003eдоц. д-р Емил Бузов\u003c/h2\u003e\n\u003cimg src=\"ebuzov.jpg\" alt=\"Емил Бузов\"\u003e\u003cp\u003eРъководител на проекта е \u003cstrong\u003eдоц. д-р Емил Бузов\u003c/strong\u003e - учен с богат опит и научна компетентност в областта на египтологията, автор на множество публикации – статии и монографии.\nДокторската му дисертация е на тема \u003cem\u003e\u0026ldquo;Древноегипетската дидактична литература ІІІ – ІІ хилядолетие пр. Хр.\u0026rdquo;\u003c/em\u003e, а хабилитацията му е свързана с изследване на ежедневния живот в Древен Египет. Има повече от 20 години преподавателски опит в НБУ, води учебни занятия в СУ “Св. Климент Охридски” като хоноруван преподавател. Дългогодишен директор на Бакалавърска програма “Египтология” и магистърска програма “Древен Египет в класическата епоха”. Секретар е на списание \u003cem\u003e“The Journal of Egyptological Studies”\u003c/em\u003e, което излиза от 2005 г. Взима участие в археологически разкопки в страната, както и в първата и единствена до момента българска археологическа мисия в Египет - зам. ръководител е на разкопките на Българския институт по египтология към НБУ в Тиванска гробница ТТ 263, които се провеждат от 2012 г. Акцент на изследванията му са древноегипетските дидактични текстове, развитието на военното дело, история на Старо, Средно и Ново царство в Египет.\u003c/p\u003e","title":"Екип на проекта"},{"content":"Предстои анализ и 3D заснемане на златните мъниста, открити в надгробна могила при с. Изворово при разкопки с научен ръководител гл. ас. д-р Борислав Бориславов, член на научния ни колектив.\nМънистата датират от Средната бронзова епоха, като най-близките им паралели са от о. Крит, (края на XVIII – ХVII в. пр. Хр. MM III/ LM I). Повече за тези уникални находки можете да прочетете тук.\n","permalink":"https://royal-ideology-antiquity.netlify.app/news/manista-izvorovo/","summary":"Предстои анализ и 3D заснемане на златните мъниста, открити в надгробна могила до с. Изворово","title":"Предстоящи анализи и заснемания"},{"content":"На третата Национална конференция по египтология, проведена на 19.05.2026 г., Елена Кормева и Милен Миланов - членове на екипа и студенти в Докторска програма на НБУ, изнесоха доклади, свързани с царската идеология през древността.\n📌 Елена Кормева: \u0026ldquo;Предаване на титлата \u0026ldquo;ṯꜢty\u0026rdquo; в семействата на везирите след края на IV династия\u0026rdquo;\n📌 Милен Миланов: \u0026ldquo;Бележки върху египетските влияния над нубийската владетелска идеология\u0026rdquo;\n","permalink":"https://royal-ideology-antiquity.netlify.app/news/third-national-conference/","summary":"Организирана от департамент \u0026ldquo;Средиземноморски и Източни изследвания\u0026rdquo; и Български институт по египтология към НБУ","title":"Трета национална конференция по египтология"},{"content":"Проф. Валерия Фол - български учен, който не се нуждае от представяне - е част от екипа на нашия проект. На 7 май в НБУ бе представянето на най-новата ѝ книга „Когато Слънцето беше бог. Скалните светилища на траките“, която вече е вече в продажба.\nНай-новата книга на проф. Валерия Фол разглежда вярата на траките в бога Слънце и показва как тя се вписва в общата почит към светилото в древния свят на Средиземноморието.\nСпециално внимание е отделено и на тракийските скални светилища – най-видимата и атрактивна, но същевременно и най-загадъчната проява на култа към слънчевия диск. Такива свещени пространства са мегалити като долмени, менхири, кромлехи, впечатляващите слънчеви врати и т. нар. „мегалитни яйца“, а също многобройните скалноизсечени мегакомплекси и свещени пещери.\nИзданието е допълнено с множество древни митове и легенди, привлечени са писмени свидетелства и археологически находки, както и богата селекция от фотографии.\n„Когато Слънцето беше бог“ е безценно четиво за всеки, който желае да опознае духовния свят на траките.\nОчаквайте!\nОчаквайте скоро повече информация за предстоящите ѝ проучвания на скалното светилище в Брезово и владетелската идеология в Тракия\n","permalink":"https://royal-ideology-antiquity.netlify.app/news/book-fol-premiere/","summary":"Представяне на новата книга на проф. Валерия Фол, разглеждаща вярата на траките в бога Слънце и начинът, по който се вписва в общата почит към светилото в древния свят на Средиземноморието.","title":"Когато Слънцето беше бог"},{"content":" Уточнение\nТази статия е публикувана преди началото на проекта и не е част от финансираните изследвания. Въпреки това, тя предоставя ценна информация за тракийските погребални практики, контактите и влиянията в източното Средиземноморие.\nСвали статията в PDF формат\n","permalink":"https://royal-ideology-antiquity.netlify.app/publications/borislavov-izvorovo-gold/","summary":"Статията представя предварителни резултати от проучването на уникална надгробна могила край с. Изворово, съдържаща изключително богато погребение с кремация от средната бронзова епоха. Откритият гробен инвентар включва бронзов бръснач, керамична амфора и 344 прецизно изработени кухи златни мъниста с формата на житни зърна. Находките свидетелстват за неподозирано досега социално разслоение в Тракия и служат като сериозен довод за съществуването на директна „минойска връзка“ в района на Сакар.","title":"Златото от Изворово. Надгробна могила от бронзовата епоха в района на Харманли."},{"content":" Уточнение\nТази статия е публикувана преди началото на проекта и не е част от финансираните изследвания. Въпреки това, тя предоставя ценна информация за идеологията на древноегипетския цар и неговата роля.\nСвали статията в PDF формат\n","permalink":"https://royal-ideology-antiquity.netlify.app/publications/buzov-tzar-literature/","summary":"Разглежда се идеологията за древноегипетския владетел в поучителната литература главно от Средното царство. Анализират се неговата божествена природа, ролята му в поддържането на космическия ред (маат) и задълженията за лоялност на поданиците.","title":"Древноегипетският цар в поучителната литература"}]